Връщат мощите на Цар Фердинанд в България в царския дворец „Врана“
След кончината му в град Кобург в Германия през 1948 година тялото на цар Фердинанд I е положено краткотрайно в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в същия град.
Връщат мощите на Цар Фердинанд в България в царския замък „ Врана “
11.05.24 17:07Изчезналият Дениз от Хасково, за който изтръпна цяла България се появи!
11.05.24 16:46Соня Колтуклиева заяви значима вест за здравето си след нападението против нея!
11.05.24 16:25Тревожно проучване: В 43 храни, най-вече зеленчуци, изчезват потребните субстанции и витамините
11.05.24 16:15
Ужас в Рим: Тенисистът Джокович е с разрушена глава!
11.05.24 15:55„ В годината на гибелта му погребението на царя във втората му татковина България е изцяло невероятно предвид на политическата обстановка у нас и следвоенния интервал в цяла Европа, макар огромното му предпочитание и това на околните му “, се добавя в известието, изпратено до медиите.
По случайност или знак свише това e единственият български цар, чието тяло е съхранено.
Пренасянето ще стане до към месец, оповестиха от фонда.
От царското семейство си спомнят, че още след 10 ноември 1989 година бяха основани няколко инициативни комитети за да върнат тленните остатъци на цар Фердинанд I, само че техните старания не се увенчаха с триумф.
Едва в този момент това е допустимо. След преместването им в България, останките на някогашния монарх ще бъдат положени в фамилната крипта на обичания му замък „ Врана “, който е в покрайнините на Източна София.
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски е княз на България от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 година, когато е оповестена независимостта на страната ни, като след този ден е разгласен за цар. Той ръководи страната ни до абдикирането му на 3 октомври 1918 година в интерес на неговия наследник – цар Борис III. Тогава напуща и България. Фердинанд I е на престола в продължение на 31 години. Така той се трансформира в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска страна.
В момента тленните остатъци на цар Фердинанд са положени в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в Кобург (Гер) пред саркофазите на майка му и татко му. Едно от най-важните събития по време на царуването на цар Фердинанд I е, че голямата част на обитаемата най-вече с българи Македония е завладяна и подчинена на Сърбия. Тогава той афишира война на Сърбия посредством манифест.
Манифест на цар Фердинанд за оповестяване война на Сърбия
Българи,
Вие към този момент сте очевидци на неимоверните старания, които поставих през течение на цяла година, откогато трае Европейската война, за запазването мира на Балканите и спокойствието на страната.
Аз и държавното управление ми се старахме, при следвания до момента неутралитет, да достигнем идеалите на българския народ.
Двете воюващи групи велики сили признават огромната несправедливост, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи страни са съгласни, че тя в по- огромната си част би трябвало да принадлежи на България.
Само нашата подла съседка Сърбия остана непреклонна пред препоръките на своите другари и съдружници. Сърбия освен не изиска да се вслуша в техните препоръки, само че в озлоблението и алчността си атакува даже личната ни територия и нашите храбри войски бидоха принудени да се борят за отбраната на личната ни земя.
Българи,
Скъпи национални ползи ме принудиха през 1912 година да прикани нашето безстрашно войнство на битка, в която то самоотвержено развя знамената и скъса веригите на робството. Нашите съдружници сърби бяха тогава основната причина да загубим Македония.
Изтощени и изморени, само че не и победени, ние трябваше да свием своите флагове за по-добри дни.
Добрите дни настанаха доста по- скоро, в сравнение с можехме да чакаме.
Европейската война клони на изчерпване. Победоносните армии на Централните сили са в Сърбия и бързо напредват.
Призовавам българския въоръжен народ към отбрана на родния край, осквернен от вероломен комшия, и към избавление на поробените наши братя от сръбското робство.
Нашето дело е право и свято.
Заповядвам, впрочем, на нашата храбра войска да прогони неприятеля из рамките на Царството, да съкруши вероломния комшия и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбско робство братя.
Ний ще водиме война срещу сърбите по едно и също време с храбрите войски на Централните империи.
Нека българският боец лети от победи към победи!
Напред! Бог да благослови нашето оръжие!
София, 1 октомври 1915 година.
Източник: Фонд „ Цар Борис и кралица Йоанна “
